Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой. Съвършен. Толкова, колкото нищото... Без пощенски код... Нима си чувал нещо по-красиво?

 Пътувам в посока нищото и няма да заспя, и няма да дишам, и няма да ям, и няма да пия, не и преди да съм го стигнал. Когато отново заприличам на себе си, когато в гърдите си чуя моето собствено сърце, ще седна и ще си почина, ще затворя очи и ще те обичам така, както ще ме обичаш ти, както може да се обича само в нищото. Пей с мен. Не се страхувам от песните, които казват, че съм минало, на мен ми предстои да се пръсна в Галактиката. Никой не може да ме има, това не е дарба за всеки. Пей с мен и плувай.

Ти и аз сме звезди в небето на нищото, ти и аз сме полюсите на нищото, разтварям ръце и прегръщам, аз съм почти цял екватор, другата половина я правиш ти. Пей и плувай. Не се страхувам от онези, които не ме виждат, страх ме е от онзи, който ме сънува.

 Там някъде, в дълбокото нищо, е хладно и свежо, и тихо, и истинско, такова, каквото не е на никое друго място. Там не чувам подигравателен смях, не долавям интрига, там ги няма очите, които ме изяждат, там ме няма такъв, какъвто ме е имало до вчера... Аз съм само човек, какво друго бих могъл да стана? Пей и плувай. Не се страхувам от силните, страх ме е от бездарните слабаци...

 Аз съм прах, ти си малък. Пей. По-силно. Още по-силно. Викай. С всичка сила. В нищото нищо не пречи да правиш така. Когато пееш силно, колкото мен, заплакваш лесно, както лесно заплаквам аз. И смехът, и плачът, и крясъците, и песните, всички са само вариант на една и съща свобода... Пей. Не ме е страх...

 Там, в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек и смея да обичам. Не се страхувам и дишам, и съм свободен, и съм истински, такъв, какъвто не мога да стана в очите на бездарните. Мен никой не може да ме има, това не е дарба за всеки. Ако това в ръката ми е твоята ръка - пей. Плувай с мен, ще те завлека до дъното и ще те издърпам до повърхността и това няма да значи, че съм твой, но ще значи, че още те обичам, просто не спирай да гледаш в очите ми. Не се страхувай, не и от мен, страхувай се само от себе си и прави каквото правя аз, ако скачам от върха на света... скачай и ти. Пей.

 Запомни думите, това не е текст, после ще те приканя за последно, и когато извикам: "Пей!" - или запей, или ме остави да плувам сам, аз съм само човек, какво очакваш да направя:

Аз и ти сме звезди в небето на нищото,
аз и ти за ръце, ние правим екватор,
ако аз съм корона, ще бъдеш ли ствол,
слушай, аз и ти пеем, а звучи като хор...

Пей!

Аз и ти сме звезди в небето на нищото,
аз и ти за ръце, ние правим екватор,
ако аз съм корона, ще бъдеш ли ствол,
слушай, аз и ти пеем, а звучи като хор...