Забележка на автора ... най - после намирам място на тези редчета, свързващи Пролозите със Съдържанието

      Какво стана ли ? Беше много просто - докато чаках всред редиците барети и военни машини, струпани около бърлогата на похитителите, се чу едно мощно 'Ураааа' и всички гледаха нагоре в небето, как англечето Ани щастливо размахваше крила. После я загубихме от погледа си ...

......   Сандалки, къса рокличка, тъмни очила, дълъг цветен воал се рееше след нея, селедвайки я и запомняйки вълнообразната ѝ траектория, пърхаше с крила и летеше волно над земята като се стараеше да не надскача заобикалящите я небостъргачи, но и да е достатъчно високо над гъмжилото от хора и коли, поддържаше златната среда на двадесетия етаж. Времето беше чудесно, слънчево, приятно, восъкът на крилете ѝ беше в перфектното полутвърдо състояние и с лекота удържаше грамадните ангелски пера. И щеше да се рее дълго над гмежта отдолу, ама батериите ѝ светнаха в светло оранжево, сигнализирайки че е време за Голям Биг Мак с картофки и кола и сламка и столче и масичка и тъпканицата на опашката и стрелкащите се МакДоналскиУниформи под които се виждаха засмени и уморени и тъжни и весели очи на персонала. Бавно започна да губи височина, ама от петнадесетия етаж съзря MacDonald's drive thru табелата и грациозно полетя право към нея. Кацна на покрива на нек’ва кола, грабна менюто, тикна с пръст BigMackMeal&bigfries&largecoca, намери празно място до прозореца, мислено облиза пръст и посегна да разчлени Големия Мак по средата, както винаги правеше защото габаритите на Големия не позволяваха директното му изгълтване... когато усети, че полита надолу... 

......

Ааааа , да. Оказа се, че Боб не ни беше напуснал съвсем, защото съдбата го върна по следния начин

      Маааа му... и си накриви шапката настрани. Днес не му беше ден. Усети протест от лявото си ухо щот' го беше посмачкал и... наби спирачки. Тоя, от предната кола си беше свалил гюрука, махаше с ръце неистово, даже слезе насред огромната колона от коли и се развика, сочейки нагоре. Той машинално си поглади едва наболата брада за да не започне да пустосва гласно, че ‘то бива, бива идиоти, ако тоя съвсем е превъртял’, завъртя шапката с козирката назад и се вторачи е реещия се силует над улицата. ‘’Тия пък вече се смахнаха с рекламите си’ си отбеляза безразлично. Огледа се, знаейки, че по традиция в NY ще откара поне десеттина минути в безцелно чакане. Броячът на таксито показваше тридесеттина километра изминат път без нито един клиент. Изгаси двигателя, тури си козирката отпред да му крие слънцето и машинално задряма щото му се събираха вече много часове зад баранката. Ако нещо се раздвижеше, околните щяха да го освиркат... Събуди го яростно чукане по стъклото – полуотворените му вече очи видяха невероятна сцена – една бабичка удряше с юмруци предното стъкло, а върху капака ужасено се беше сгушило уродлива кучешка топка. Какви ли не клиенти беше виждал, та отвори вратата и се приготви да изтърпи словесната тирада на първия си за днес. Бабата изключително сръчно и бързо си грабна кученцето и връхлетя на задната седалка... ... ‘Чуи има колики! и хайде, карай! трябва спешно при доктора, щото след два часа съм му уредила среща с чихуахуато на сестрата на стринка ми, дето специално долетя тук да ми обясни как нейната Патриция ... ‘ Всъщност словесната тирада не спираше, та се наложи той да завърти шапката си с козирката назад, така че все пак да има някаква по-сериозна преграда. Движението се размърда. Караше разсеяно към кръстовището на (*) -та и (*) -та, дето очакваше спасението от емоционалната и звукова тирада, когато .... почти блъсна изневиделица изскочилата двойка млади идиоти, дето награбени и леко поразсъблечени тичаха (колкото можеше да се тича на два – три крака)... Нищо им нямаше, даже нахлуха в таксито и продължиха да се мляскат под ужасения поглед на бабата, чихуахуато се скри някъде. По едно време бабата изпадна в несвяст, но представлението от двойката се разразяваше с чудовищна сила. Той все пак се опита да закара таксито за да се оттърве поне от бабата, двойката явно се нуждаеше единствено от усамотение, независимо къде и кога. На петата минута таксито се разлюля толкова силно, че почти стана неуправляемо. Нещо му кипнаха нервите, а стомахът му каза, че е ужасно празен, та той видя спасителния изход – паркинга на MacDonald's! Тези вътре не се нуждаеха от нищо, така че той сложи по един пирон на задните врати (все пак някой трябваше да му плати курса) и... се запъти към... и усети, че полита надолу...

Забележка:

Ако не сте  чели началните епизоди на вече Съдържанието, можете да се върнете към  вълнуващите събития директно от Дупката в Д.О.З 1 и 2

https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-o-z-1

Ако ви е писнало от размотаване - продължавайте направо към новите истории - продължения

Дупчести истории

(Дупката Д.О.З. 3 по старата номерация)

https://otkrovenia.com/bg/proza/dupchesti-istorii