Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но това не беше толкова интересно, любопитството ни беше на друго място... Говорехме си нещо, вече не помня какво, но изведнъж се заслушахме в думите на човека пред нас:
- Хората разправят, че през дупката ще мине само оня, който си изповяда греховете преди това... И то не какви да е грехове, а изневерите най-вече...
След това млъкна. Деца бяхме, какви изневери при нас? Най-много да сме целували по няколко момичета, но това брои ли се?... Ясно! Не се отнася за нас, а за ония, големите, за семейните... Така си мислехме, пък й започнахме да го обсъждаме като някакви философи и да спорим кое се смята за грях, за изневяра и какво ли не още... Изведнъж отпред се случи нещо и ние любопитни, развалихме ...