И тогава сключих сделка с дявола... Прошепнах му сетното си желание в мрака на безсетивността си. Пожелах да я изтръгне от мен, да ми я вземе. Не исках от него нищо в замяна. Не молех да бъда обезщетена по някакъв начин, а просто да я махне завинаги от мен. Душата ми. Моята силна поддръжница в смеха и сълзата. Предавах я без капка милост, така, както тя предаваше мен всеки път, когато сама избираше да обича. Никога не предпочете да бъде обичана, а само да ме разхвърля безрезервно на всеки, дръзнал да ме доближи. Преминавам от тъмната страна или просто се връщам към себе си, търсейки се изпод купищата пепел, останали от всичките ù прераждания?! Всичко беше изчезнало. Страх, гняв, болка, съмнение... Беше се появило ново чувство на безчувствие, което ме караше да се успокоя от сключения току-що демоничен пакт. Забрава. Амнезия. Като ураган от нищо връхлетяха в празнотата на вътрешността ми. Сякаш бях натиснала бутон за изтриване на цялата памет. Форматираната кухина в мен беше така чиста ...