с моя калпава редакция :)

Грен и Гравин станаха бавно, всеки от своето място  и  се погледнаха изпитателно. После  излязоха един по един от палатката, пред която стоеше Брънт, доволно усмихнат. Той им рече шеговито :

-Какво си шушкате вие двамата, като  мишоци скрити вътре? Казаха ми че сте тръгнали заедно насам и чух гласовете ви! – каза Брънт и почна да се хили.

-Мистър Грен ми разказа какво е станало в селото в мое отсъствие... – отвърна му Гравин, с част от истината и хвърли бърз поглед към Грен. Пернатият войн изглежда   щеше да пази тайната на последната част от разговора им  за сега.

-Имам новини за вас, момчета! – рече Брънт, който явно нямаше търпението да ги разпитва повече. После продължи:

-Имаме добър боен план и тръгваме към таласъмите след няколко часа !  Срещнах се набързо с командир Кайсен , както и с останалите командири от околните села, които вече също пристигнаха! Умно момче е тоя Кайсен... Досущ, като вас двамата! – посочи ги с глава старият воин. - Няма много опит като командир, ама е смел и хитър! На мен поне ми допадна! Каза ми, че е един от най-близките съветници на главния управник на Толхаус  и че е бил подготвян да води армии. Част от скаутите му ще заведат повечето  събрани бойци до таласъмския лагера, край пещерата Дийпхол.  Там ще ги нападнем директно, защото Кайсен е уверен, че войните му ще се погрижат добре за таласъмите, хи-хи-хи-хи... Аз  пропуснах обаче да му кажа какво знаем за гущера Макгорн! – усмихна се командира на Грен. –Кайсен е много заинтригуван от това, как се организират таласъмите толкова добре! Ще има специална група от най-силните войни и скаути тук! Те  ще  си пробият път към пещерата от гората отстрани, щом битката започне. Кайсен ще води тази група лично и е подбрал най-верните си и добри бойци да участват в нея...  Попита всички командири, дали имат силни, смели скаути сред частта си, които да се включат, за да им помогнат да стигнат бързо до пещерата  и познайте какво… - каза Брънт ухилен. – Вие двамата сте единствените доброволци! – след което смигна на Грен. Командира явно си бе спомнил какво беше обещал на приятеля си и искаше да му даде шанс да бъде едни от първите в пещерата, за да се изправи пред Макгорн. Грен бе сигурен, че Кайсен няма да ги пусне вътре, но шанса, който му се отваряше бе добър. Щом стигнеха до входа на Дийпхол щеше да измисли нещо за да влезе и да се опита да убие чудовището.

-Аз отивам в пещерата, но Гравин остава с вас! – отсече Грен, докато гледаше към Брънт с напрежение.

-Как така? – попита младежа-птица стреснато и обидено. – Да не ме мислите за слаб или за страхливец?

-Аз трябва да отида сам, Гравин! Ти оставаш с главната армия! Ще стоиш назад в редиците и ще се пазиш…

-Млъъъък! – изрева Брънт и ги прекъсна. – Млъкнете и двамата! Току що издадох заповед, ако не забелязахте! Двамата отивате към Дийпхол!

-Командире, младият Гравин, трябва да остане с вас! – каза настоятелно Грен. Не искаше да се тревожи за приятеля си по време на боя и не искаше той да бъде убит от Макгорн, който можеше да прочете мислите  му. Сети се, че  гущерът телепат  със сигурност щеше да види, какво се крие в главите на Кайсен и останалите му войни, щом влезеха в пещерата. Това можеше да бъде опасно и Грен бе сигурен, че срещата им с другия избраник на Божеството, криеше много капани от коварни лъжи. А имаше и заложниците, които бе отвлякъл от селото. Мъжът бе сигурен че са още живи.

-Слушай, момко... –каза тихо Брънт след малко.  Явно   не искаше да ги чуе някой от войните наоколо. - Да не мислиш, че ще те оставя сам с ония надути пуяци от Толхаус? Гравин е най-добрият ми войн-скаут и идва с теб да ти пази гърба! А и мисля че Кайсен го харесва, което ще ви помогне! Ако успеете да стигнете пещерата, моето момче ще те остави сам да влезеш с другите. Вътре вече се оправяш сам!

-Добре! – каза му Грен, харесал плана. Младежа-птица ги гледаше с обида. Явно загрижеността им нараняваше неговата гордост.

-Аз ще водя бойците от Ивънуел с главната армия, да си спомня как се убиват таласъми! Малко съм се разглезил и напълнял от спокойния живот в провинцията… хи-хи-хи-хи. – засмя се смело старият войн, като се потупа по огромния корем. – Сега отивайте при Кайсен и момчетата му да ви инструктират  и имайте късмет да не се върнете от пещерата! Ще се видим щом битката приключи!

След малко двамата вече вървяха мълчаливо сред сините палатки към центъра на големия лагер, където ги бяха насочили , няколко войника от Толхаус. Гравин не поглеждаше към своя спътник и изглеждаше ядосан и обиден. Грен бе решил да не говори с него или да засяга болезнената за птицевидния войн тема, но забеляза нещо и каза:

-Мисля че виждам Кайсен и групата ни? – ,след което му посочи широко място край една от големите сини шатри. На върха й се развяваше дълъг  флаг в същия цвят.

–Да, той е!- рече Гравин с обиден тон.

Пред шатрата се бяха строили около петдесет войника, като всички до един бяха внушителни на ръст, с добре изработени брони и оръжия. Съществата, някой от които хора, имаха вид на ветерани, със сериозните си лица и изглеждаха непоклатими и застрашителни. Пред редицата им, на един голям, правоъгълен, дървен сандък, се бе качил мъж в красиви, лъснати доспехи. Те бяха със скъпоценни камъни по тях, а Кайсен имаше и  дълго до земята, синьо наметало.  Докато чакаха всички войни да се съберат, до лъскавия главен командир бе застанало, покрито с черна роба създание, което бе много високо и слабо, с лице, което не се виждаше от голямата качулка, с която се бе покрило. На ръцете му имаше  ръкавици от черен плат, както и черни кожени ботуши, които покриваха краката му. Грен и Гравин се строиха отзад на редицата на събралите се елитни бойци и скаути.

-Събрахме ли се всички? – попита високо Кайсен. Той беше млад, от човешкия вид като Грен, Толбърн и Тамида и имаше бледо лице, гърбав нос, сини очи и дълга руса коса, вързана на опашка отзад. Изглеждаше много добре и наперен в скъпите си доспехи.

-Ние сме от Ивънуел! – рече му Гравин и видя че командира от Толхаус го позна, а някои от другите градски войни се изхилиха.

-Аааа… Гравин! Господа, младият ни приятел, ей там е отговорен за откриването на лагера на нашите врагове, както сигурно знаете! Сега ще дойде с нас заедно със своя другар, на мисията, която главен управник Евъруел ни даде! –рече Кайсен високо и разгледа с интерес Грен. - Вашият командир обясни ли ви какъв е плана млади господа? – попита ги любезно той.

-Осведомени сме! – рече птицата-воин на бляскавия мъж.

-Много добре ! Много добре! – рече Кайсен доволен. – Значи можем да тръгваме! Ще трябва да заминем по-рано от главната армия, за да може да се промъкнем навреме през патрулиращите в гората таласъми, до едно място, което моите скаути откриха ! После от там ще нападнем таласъмите изненадващо, малко след като битката започне. Целта ни е да си проправим път към пещерата Дийпхол! Главният скаут на службите на Толхаус ще ни води до мястото и ще ви инструктираме допълнително когато вече сме в гората! – рече командира сочейки към зачуленото създание.То го погледна от качулката си и му кимна мълчаливо. – Е, да тръгваме за да изпълним своя дълг към Толхаус и нашите приятели от селата! – каза важно Кайсен.

„Да тръгваме за да видим, кой командва таласъмите и да разберем как да го използваме или убием!“ помисли си Грен , но с Гравин тръгнаха заедно с групата  и мистериозният  скаут. Избраните за опасната мисия войни последваха своя командир през лагера, като някои ги гледаха заплашително, а някой подигравателно. Всички заедно се насочиха с бърза крачка към  гората.

Вече час Грен се промъкваше в сумрака между дърветата на чудната, гъста гора. Зад него Гравин вървеше бавно и предпазливо с ръка на меча си. Пред тях и зад тях имаше други войни , някои от тях извадили къси мечове и ками. Всички  вървяха предпазливо приведени и се оглеждаха и ослушваха, като най-отпред бяха Кайсен и зачуления му скаут. Съществото се движеше бързо и умело през растителността пред себе си. Грен бе учуден че командирът от Толхаус бе тръгнал с такава броня на мисията, която изискваше да са бързи и тихи. Доспехите му бяха твърде тежки а диамантите по тях проблясваха леко на слабата светлина в гората, което въобще не бе добра идея, ако искаше да се промъква незабелязан. Младият командир, вече бе потен и запъхтян от тежестта на своето снаряжение, но продължаваше да се движи бързо отпред редом със мистериозния си скаут.

 Изведнъж съществото със качулката им направи знак с ръка да спрат. Знакът бе повторен назад от няколко воина и всички мигновено замръзнаха на място и започнаха да се озъртат и ослушват. Скаута им се обърна към Кайсен и започна да прави знаци с ръце и да издава кратки странни звуци ,съвсем тихо, на които командира отвръщаше от време на време с кимане и с тихи думи като „Добре!“ и „Ясно!“. Съществото явно не можеше да говори и се разбираха на непознат за Грен език с жестове и прости звуци.

-Скаута е надушил патрул таласъми напред и ще отиде да ги обезвреди! – каза тихо Кайсен на един от своите воини, но Грен бе достатъчно близо за да ги чува. – Предайте назад на другите от групата! Ще ми трябва и доброволец да помогне на водача ни, защото таласъмите са около двадесет!

-Аз ще ида! – каза тихомълком  Гравин на командира им, излъчващ силна увереност, след което тръгна  напред към зачуления им водач.

-Да не си посмял, аз отивам! – изсъска му Грен с яд в ухото, но младежа се направи че не го е чул и отиде при Кайсен.

-Добре Гравин! – рече му тихо командира с усмивка. – Непременно ще предам на управник Евъруел за вашата доблест!

Гравин започна трескаво да сваля бронята си, но предпазливо за да не издава много шум, докато Грен го гледаше ядосан. Птицевидния воин остана само по своето сиво  оперение и взе в ръка късия си остър меч.

Мистериозният им водач също  бе съблякъл черната си роба, ръкавици и ботуши. Грен го разгледа внимателно. Не бе виждал същество като това, нито в селото, нито в лагера. То бе високо, леко прегърбено и много слабо. В полупрозрачното му тяло, се виждаха кръвоносните му съдове и някои от неговите органи. Главата му бе обла с къси остри уши отстрани, а очите му големи и кърваво червени. На мястото на уста, съществото имаше къс хобот с малки остри зъбки накрая на отвора му.  . На крака си имаше пристегната дълга закривена кама, която взе и кимна на Кайсен,  че е готов да тръгва. Гравин се приближи до другия скаут с  меч в ръка и сивите му, до преди малко пера, се оцветиха в цветовете на гората около тях. Под изненадания поглед на Грен, и  слабото съществото с хобота бавно стана почти невидимо и много прозрачно.

-Успех, господа! – пожела им Кайсен с тънка усмивка и двамата скаути тръгнаха предпазливо но бързо напред, като след няколко техни крачки Грен вече не ги виждаше.  

Групата от воини, чакаха напрегнато ,вече десет минути, скаутите да се завърнат и гледаха към мястото където бяха изчезнали те , в гъстата гора. Грен бе разбрал защо приятелят му е толкова добър скаут. Младото момче имаше оперение, което му помагаше да се слива с околната среда и да бъде почти невидим. Сигурно с другото същество бяха от редки видове, които не се срещаха често по тези земи. Грен не бе харесал създанието, с което приятелят му бе тръгнал на бой. Изглеждаше му бездушно, жестоко и хитро, но явно имаше бойни умения и способности, които Кайсен използваше. Командирът бе седнал, спокоен и уверен, явно без съмнение че скаута му ще си свърши добре работата.

След още няколко минути Гравин се появи внезапно от гората, през която вървеше вече  по-свободно, без да се навежда или промъква. Перата му бяха върнали обичайния си сив цвят а по меча и ръцете му имаше пръски кръв. До него вървеше и другият, очите на който издаваха жестока наслада. Той се приближи до усмихнатия Кайсен да докладва.

Гравин имаше странен поглед, когато се върна разтреперан до Грен и седна тежко на земята. Някои от останалите воини изглеждаха впечатлени, а някои бяха с очи пълни със злоба и завист.

-Какво стана? – попита Грен тихо и тревожно.

-Избихме ги! – отвърна птицата. Той гледаше в земята и потреперваше леко. – Не обичам да убивам...

-Тогава защо поиска да отидеш? – попита го Грен ядосано. –Толкова ли силно искаш слава?

-Не искам да съм прост пазач в Ивънуел цял живот ,мистър Грен! – отвърна Гравин и погледна към воина с твърдост и решителност. – Обичам всички там, но ми е писнало нищо интересно да не се случва в живота ми!

-Сега разбирам защо Брънт ти се кара постоянно! – изсъска пак мъжа. – Наистина си твърде жаден за приключения и ще си изпатиш, ако продължаваш в същия дух!

-Вие си гледайте вашата работа! – отвърна Гравин раздразнен. –Какво ви пука за мен?

-Естествено че ми пука за теб… - започна да говори Грен на приятеля си, но Кайсън и другият скаут бяха спрели своя разговор със знаци. Съществото бе облякло пак робата, ръкавиците и ботушите  си и бе сложило своята качулка. Командира погледна с доволна усмивка към Гравин и после рече:

- Пътя е чист! Да вървим! Ще имаме хубаво високо място, от което да гледаме началото на битката и после нападаме! Водете ни! – обърна се Кайсен към скаута си и всички тръгнаха след него, както и споглеждащите се със яд в очите двама другари .