Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, който бе оставил преди малко на входа и се надяваше младият му приятел да не се забърка в някоя беля, защото вече бе видял буйния му характер и копнежа му за приключения и неприятности. След още десетина метра тунела се разклоняваше на три и Грен се зачуди на къде да продължи. Изведнъж от отвора в дясно, който беше най-широк той чу ехтящия глас на Кайсен в далечитата. Беше изпълнен със силен страх и отчаяние:
-Какво ми правиш? Спри! Спри веднага…
Грен тръгна бързо през десния коридор на пещерата, като след няколко крачки се прилепи плътно за студената стена . Напред след още няколко стъпки тунела свършваше и от там идваше по-силна светлина. Войнът, лепнат за стената, отиде предпазливо до края н ...