Грен стоеше седнал в тревите, между палатките им в лагера и погледна към превързания си крак. Раната на бедрото му, доста го болеше и отново беше прокървила през превръзката. На светлината от голям огън, на десетина метра пред него се виждаха няколко тъмнокожи ловци, легнали, тежко ранени на земята. Лиза се грижеше за тях, заедно с новата си приятелка,за която избраният воин бе разбрал, че е начинаеща лечителка от джунглите, носеща името Калийн. Нямаше отвара от зелен животвор за всички ранени и воинът реши, да остави оскъдното й количество на тези, в по-тежко състояние от него. Магьосницата бе зашила на бързо кракът му, без упойка и го бинтова добре, след което отиде при наистина сериозно пострадалите. След малко Корнел се приближи към седналия си приятел и се настани до него на земята. Той въздъхна и рече на Грен:
- Четирима мъртви, трима лошо ранени! Другите са само с драскотини и синини! Оставил съм постове на няколко ключови места около лагера ни , въпреки че не мисля че ще ни нап ...