Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук, с голям отряд от воини-ловци, които да ги бранят от хищниците, а такива ще бъдат привлечени със сигурност от мириса на кръв и разлагаща се плът. Може да сложим труповете на мъртвите коне и фенгове на няколко позиции, на известно разстояние от мястото на сражението. Месоядните и едрите мършояди ще предпочетат тях, защото са по-лесна храна от охраняваната позиция на нашите хора. Мисля, че това ще е достатъчно, за да предпази ловците ни и пострадалите, както и ще ни помогне да съхраним телата на нашите загинали братя, но все пак е доста рисковано. Малък отряд ще придружи по-леко ранените, които могат да яздят до Джак-ран за да известим народа там и да пратим веднага хора обратно към това мяст ...