Двамата излязоха на просторната тераса, с висок, дървен парапет и мраморни плочки по пода. Слънцето залязваше зад планините в далечината и светеше в топъл оранжев цвят. Балкона гледаше към градините на големия манастир. Там Грен видя много чудни растения и зелени, цъфнали дървета, както и доста други високи, бели сгради, също част от Спелтън. До двамата избраници имаше маса за четирима, на която бяха оставени купа с виолетови, кръгли плодове и кана за вино с две чаши, изработени от красив златист метал.
Лиза се приближи до единият стол и с мъжа седнаха едни срещу други, като за кратко срещнаха погледи. Магьосницата винаги му хвърляше най-чаровните и изкусителни усмивки и Грен призна пред себе си, че е наистина впечатлен, както от нея така и от прекрасната гледка. Може би тази сериозност, която си бе наложил нямаше да трае още дълго. Лиза не чака много и с развълнуван глас му рече:
- Е Грен... Какво искаш да знаеш? Сигурна съм, че си любопитен, като мен! Както обещах и по-рано ще бъда напълно искрена!
-Добре ,милейди! Какво мислите да кажете на Щърм за гривните? - попита я мъжа веднага нещо, което смяташе за най-важно, за да я тества.
-На този въпрос още нямам отговор! Исках да говоря с теб... да видя кой си, преди да реша какво да правя със Щърм... Може да го обсъдим заедно ако искаш? Ти какво искаш да кажа на главния командир?-отвърна Лиза и го погледна с очакване.
Грен не бе сигурен как могат да излязат от ситуацията със стария главен командир. Трябваше му време да помисли и реши да смени темата на разговора, като каза:
-И аз не съм напълно сигурен какво може да му разкриете, милейди! Бихте ли ми казали преди това, кога дойдохте в този свят и как станахте главна магьосница в Спелтън толкова бързо ? За това наистина съм любопитен!
Лиза се усмихна широко и радостно, след което с ентусиазъм започна да разказва:
- Дойдох в света за надпреварата преди около година. Появих се в планинските гори, до едно село, на няколко километра на изток от тук, полугола, само със златна гривна на дясната ми ръка. В селото излъгах, че съм се загубила, че не помня много за миналото си и там ми предложиха подслон. Трябваха ми няколко седмици да опозная добре съществата в него и да спечеля доверието им. Те спечелиха и моето, след което ми се наложи да направя магия за да помогна на болен приятел и те разбраха че съм маг. Заведоха ме при тяхната врачка и тя веднага усети на какво съм способна с вълшебствата. В къщата й видях много книги и ръкописи, които се изкуших да прочета и й предложих да й чиракувам. Жената с учуда прие и ме взе при себе си. Вече имах работа и достъп до информация за света и магията в него. Започнах да чета всичко, което ми попадаше в ръцете и скоро направих няколко магии, които се смятаха за адски трудни... дори невъзможни. Слухове плъзнаха из околията на селото много бързо. При мен идваха все повече и повече същества и разнасяха мълвата, която явно бе стигнала и до близкия Спелтън. Не закъсняха и техните пратеници, които ми казаха, че главния маг в манастира се интересува от мен и иска да се срещнем. Аз естествено приех и скоро за пръв път влязох тук. Магьосницата на чело ме разпита и изпробва и остана изумена, след което веднага ми предложи да стана учител на младите магове, които се обучаваха зад стените на Спелтън. Аз приех естествено... особено след като видях и огромната им библиотека... - рече Лиза и се усмихна с палаво пламъче в очите.
- Скоро си изградих репутация сред маговете, почти не излизах от библиотеката и овладях почти до съвършенство четирите енергийни елемента: земя, въздух , вода и огън...
Красивата жена вдигна небрежно ръка към един от виолетовите плодове в купата пред Грен и той се издигна на метър във въздуха. После тя щракна с пръсти и той се запали и започна да гори с ярка бяла светлина. В миг каната с вино потрепери, течността в нея се издигна и изгаси плода и той замръзна в бучка лед. После се пръсна на малки парченца, които блестяха като диаманти на светлината от залязващото слънце и в миг изчезнаха в струйки дим.
Грен се въздържаше да не отвори уста от възхищение пред невероятната магия, която се случваше пред очите му и само каза:
-Впечатляващо! Наистина, впечатляващо!
След още една доволна и страшно чаровна усмивка Лиза продължи своя разказ:
- Скоро реших да тръгна да изследвам света и да помагам на съществата в него. В библиотеката на Спелтън не открих много за надпреварата и Божеството, а именно това най-силно ме интересуваше. Маговете тук обаче бяха готови на всичко за да ме задържат в манастира. Дълго говорихме и след като не успяха да ме разубедят , за моето заминаване, главната магьосница ми каза, че е вече стара и уморена и иска да се оттегли. Обеща ми нейното място ако реша да остана. Явно бях успяла да спечеля всички тук, защото съвета на Спелтън прие нейното предложение единодушно и всички гласуваха със съгласие, аз да поема командването, като ми казаха че от тук мога да направя повече добро за света, отколкото ако ги напусна и тръгна да странствам. Е Грен... както виждаш аз приех и ето ме тук.
На вратата се почука няколко пъти и Лиза махна с ръка към нея и я отвори. Три мага внесоха няколко големи подноса с храна. Печено месо, странни плодове и зеленчуци, вино, ядки и семена. Лиза и Грен благодариха за храната и след малко останаха отново сами.
-Е какво още искаш да знаеш Грен? Имаме цяла нощ, а може би и утрешния ден!
Мъжът я погледна изкушен от обилната, вкусна на вид храна и си спомни, че не е ял нищо от няколко дни. Магьосницата го бе спечелила и впечатлила и той рече:
-Добре! Мисля да вечерям с вас милейди, защото наистина умирам от глад!
Огромна радост озари лицето на красавицата и тя каза шеговито:
-Може да ми казваш просто Лиза! Надявам се че не мислиш, че храната или виното са отровени, нали?
- Е, ти пробвай храната и напитките първа Лиза! -отвърна вече усмихнат Грен и наистина я изчака да започне да се храни и пие преди него. След това воинът нападна лакомо вечерята с приятното усещане, че бе намерил нов приятел и съмишленик в лицето на красивата магьосница.
© Станимир Станев Todos los derechos reservados