Грен се бе наял почти до пръсване, след толкова дни на глад и неприятности и гледаше към планините в далечината, през парапета на голямата тераса. Слънцето бе залязло и вън бавно започна да се смрачава и да става все по-тъмно. След малко мъжът насочи погледа си обратно към красивата магьосница, седнала на стола срещу него, която го гледаше доволна и усмихната. Вече сит и по-спокоен, той сякаш се беше освободил от много от съмненията си относно нея и това, че тя може да му навреди или да се опита да го убие.  По скоро си мислеше че Лиза е наистина добронамерена, дори прекалено добронамерена, и търсеше съюзник, както и бе силно любопитна да научи повече за него и надпреварата. Той обаче още бе нащрек за всеки случай.

-Мога ли да ви попитам още няколко неща, милейди? - рече воинът. - Казахте, че ще отговорите на всички мои въпроси...

-Разбира се, Грен! Питай каквото пожелаеш! Мисля че имаме достатъчно време, докато се преструвам, че изучавам гривната ти! Ще бъда много щастлива ако успееш и  да се отпуснеш малко ! Усещам, че още си притеснен и изпълнен със съмнения и недоверие, към мен! Аз не искам да ти навредя, повярвай ми! Не бих навредила на никое същество, което носи доброта в сърцето си ! Ако надпреварата на Божеството изискваше убийствата на невинни и праведни създания, аз не бих искала да я спечеля... - отвърна му Лиза.

- Делата са по-силни от думите и обещанията , милейди! Аз реших да ви дам шанс, както ме помолихте, но не искайте от мен безусловно доверие, след една вечеря, колко и вкусна да беше тя... - каза воинът и се усмихна леко. - Искам да ви попитам дали сте се срещала с Евъруел?

Лиза въздъхна и придоби доста сериозно изражение, след което каза:

- Не, никога не сме се срещали лице в лице! Ще ти разкажа някои неща, които най-вероятно не знаеш, Грен! Първото е, че манастирът ни  е независима институция и не е под командването на Толхаус и не му е подчинен! Малко след като застанах на чело на Спелтън, аз отворих портала към речния град, през който минахте на идване. Този портал е охраняван от нашата страна денонощно и през него не се пуска лесно , кой да е. Магията в него позволява преминаването само на няколко същества едновременно и то през доста дълъг интервал от време. Казвам го за да знаеш че през портала не могат да минават многочислени армии... Аз чух много слухове за бившия управник и се осъмних , че той е друг избраник на Божеството! Сигурна съм, че и той също  е чул за мен и ме е  подозирал. Мисля обаче, че Евъруел не обича магията, защото нито я разбира, нито владее. Мисля че той се е страхувал да се срещне с мен, без голямата си армия зад гърба си. Явно е сметнал че ще му е по-лесно да убие теб или избраникът в мочурищата и е решил да се справи с мен по-късно, щом събере повече сила. Вместо да дойде лично и да се излага на риск с няколкото човека охрана, с които можеше да мине през портала, той прати Кайсен няколко дни преди да тръгнат на войната с таласъмите. Довереникът му поиска от мен съвет и помощ и ме попита дали зная как е възможно да се организират таласъмите и дали това може да става с магия. Аз му отвърнах, че не зная за толкова мощна магия, с която да се контролират  голям брой същества,но обещах да проуча и докладвам. Кайсен обаче рече, че няма време за това и поиска магове, които да го придружат в битката и да помогнат на Толхаус. Аз естествено му отказах, защото изобщо не го харесах, нито него ,нито това което бях чула за Евъруел. За да не го обидя твърде много и за да покажа, че съм склонна да помогна с нещо, омагьосах бронята и меча, с които бе дошъл. Вкарах в тях силни защитни магии и му казах да ги носи в битката и му обещах, че в тях няма да пострада и ще остане невредим. Омагьосах и един шлем, да бъде имунизиран към магии и мисловни атаки и също му казах да го използва, защото подозирах, че който командва таласъмите го прави с телепатия. Такова силно умение не е срещано  в този свят, доколкото знаех аз, и предположих че си имам работа с още един избраник на Божеството.

- И сте била права, лейди Лиза! Аз участвах в битката с таласъмите и успях да убия другия избраник в пещерата Дийпхол! Казваше се Макгорн! Ужасно, зло и коварно създание... той беше с тяло на огромен гущер и силен  телепат! -рече Грен и си спомни сражението си с него.

- Взел си силата му, значи! Това мисля, че е станало, след като чух историята на Щърм... Успяваш ли да четеш мисли, Грен?- полюбопитства магьосницата с тънка усмивка на лицето.

-Понякога успявам, да... със силна концентрация, но не и вашите мисли,милейди! Повярвайте ми, бях доста притеснен и опитах още в залата за съвещания, но не видях и чух нищо...

-Това е защото имам магична защита! Защита която мога да сваля, ако реша! Ще ти помогне ли това за да ми се довериш повече и да спреш да се тревожиш?

-Да, милейди! Определено! - отвърна Грен доста изненадан от предложението.

-Добре тогава... - отвърна тя и двамата се загледаха в очите. Грен се концентрира силно и в миг видя...

Лиза мислеше, колко и допадаше компанията на воина и как го намираше за доста привлекателен и интересен. Беше й много любопитно да разбере за миналото му и за света от който бе дошъл, както и за това какво е станало, след като се е появил в този свят, за надпреварата. Красивата жена нямаше задни мисли или планове и кроежи в ума си ... Много й харесваше, когато се гледаха така в очите и воинът пред нея я привличаше физически ...

-Добре! - рече Грен доволен и излезе от мислите на девойката. - Добре! Получи се!

-Сега по-спокоен ли си? Видя ли каквото те интересуваше?

Воинът само й се усмихна леко и отново погледна настрани за момент към красивата гледка, доколкото позволяваше настъпилата тъмнина.

-Казахте, че не бихте убила добро и невинно същество, за да спечелите надпреварата и аз вече ви вярвам ... -продължи разговора Грен. -Аз също не бих, лейди Лиза! Мисля че по това се различаваме от останалите участници... поне тези, за които знам нещо... Чухте ли за чудовището в джунглите на запад?

-Разбира се! Звярът, за който аз разбрах, бил огромен, адски силен и коварен и убивал всичко по пътя си, за да се храни и расте! И аз като теб предполагам, че е още един избраник!

-Така е ,сигурен съм! Бих тръгнал натам, но искам първо да се справя със ситуацията с Евъруел! Нищо добро не чака Изтока и създанията в него, ако управникът командва армия от мъртъвци!

-Трябва заедно да се справим с управника, Грен! - поправи го Лиза. - Както казах и на Щърм аз ще дойда с вас, под негово временно командване, с най-добрите си магове, за да  убием бившия управник!

Докато се гледаха в очите, Грен започна да мисли за нещо и бе сигурен, че ослепителната му събеседничка имаше същите мисли в главата си:

-Ако го убием заедно какво ще стане с есенцията му? - попита я мъжът. -Аз не искам тази прокълната сила! Не бих убивал, за да вдигам армия от мъртъвци!

-Аз също, Грен... аз също! Ужасяващо е наистина! Евъруел обаче трябва да бъде спрян... Може би има начин да разберем повече за надпреварата и какво да правим от тук нататък... Откакто те срещнах мисля за нещо... Би ли станал част от един мой експеримент? - рече красивата жена.

- Какво точно имате в предвид? - попита воинът леко учуден и притеснен.

-Питал ли си се какво ще стане ако свържеш енергията в гривната си с тази на друг участник в надпреварата? Не случаен допир, а добронамерено и умишлено свързване на есенциите в тях... Аз имам предположение , но няма как да съм сигурна без да опитаме...

-Аз... никога не се бях замислял , докато не го споменахте, милейди... - отвърна Грен изумен на себе си, че не се е сетил за това. - Какво мислите, че ще се случи?

-Няма как да съм сигурна, но бих опитала... А, ти?

Воинът се замисли за секунда с известно притеснение, но любопитството му надделя.

-Добре! Да го направим! - рече той и Лиза се усмихна широко и радостно.

С магьосницата станаха от масата, след което тя го хвана за ръка и го поведе вътре в стаята си. Красивата вълшебница седна на косматата кожа пред камината и го дръпна нежно да седне при нея, на една от възглавниците там. После те се загледаха в очите с трепетно очакване.

-Е, кажи ми, когато си готов... - рече тя нежно и свали ръкавицата покриваща нейното бижу.

Грен вдигна дясната си ръка, с гривната на нея и я приближи до Лиза. Тя направи същото много бавно и в миг двата накита се допряха. Синьо-зелените камъни на двете гривни започнаха да присвяткат леко, после по -силно и накрая заблестяха ярко. Воинът усети как светлината прониква вътре в тялото му и го изпълва напълно. Усещането бе изключително приятно и много силно и той усети енергията на Лиза, като  бе сигурен че и тя усеща неговата. След малко всичко бе ярка светлина. Внезапно двете им сплетени души се озоваха сред безкраен океан от тъмнина , с изключение на познато ярко сияние пред тях, което рече приятелски с ехтящия си глас:

-Любимите ми избраници! Знаех, че ще си допаднете!