Грен се бе наял почти до пръсване, след толкова дни на глад и неприятности и гледаше към планините в далечината, през парапета на голямата тераса. Слънцето бе залязло и вън бавно започна да се смрачава и да става все по-тъмно. След малко мъжът насочи погледа си обратно към красивата магьосница, седнала на стола срещу него, която го гледаше доволна и усмихната. Вече сит и по-спокоен, той сякаш се беше освободил от много от съмненията си относно нея и това, че тя може да му навреди или да се опита да го убие. По скоро си мислеше че Лиза е наистина добронамерена, дори прекалено добронамерена, и търсеше съюзник, както и бе силно любопитна да научи повече за него и надпреварата. Той обаче още бе нащрек за всеки случай.
-Мога ли да ви попитам още няколко неща, милейди? - рече воинът. - Казахте, че ще отговорите на всички мои въпроси...
-Разбира се, Грен! Питай каквото пожелаеш! Мисля че имаме достатъчно време, докато се преструвам, че изучавам гривната ти! Ще бъда много щастлива ако успееш и ...