Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един момент, дето през тази малка цепка голям студ нахлува и ти краде топлината. Ама все се намира колая. Душата от студ не може да умре. Свива се на кълбо, ама не умира. Щото знае, че пак от същата тази цепнатинка и надеждата, и вярата, и любовта се провират.