Помрачени мисли.
Много помрачени мисли, изригващи от безкрайната нощ.
Нима трябва да им се отдавам вечно?
Гласът изневиделица се прокрадна. Глас, изваждащ страдащия от транса.
Нима в мрака има нещо добро?
Предложения смайващи смаленото ми сърце, долетяха издигайки се и падаха върху пукнатините от жажда. Напояваха го с влага - кървава влага.
Отчаянието ми се помести. Направи място на топла печал. Недоумявам.
Благодаря ти благодетелю.
Да се науча да оценявам красотата. Да се науча да се напоявам от покварената красота на мрака. Кървава печал и покварена красота, издуват като попътен вятър платната на отчаянието преобразило се в мен. Накъде ме водят? Толкова дълго ме водят.
Пропивам се от нереалността - красива и мрачна. Всяка моя стъпка е погълната от студената гръд на нереалната почва. Всеки отпечатък е всмукан от дъното.
Следи няма. Смисъл? - Не знам.
Упорито ще се уча да обичам покварената красота. ...