ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат обезумели с нож в ръка, докато успеят да убият някого или самите себе си. Една от онези вечери, които добрите сингапурци прекарват в апартаментите си на 27-мия етаж с изглед към морето и, усилили климатика докрай, се наслаждават на цигара, която строгите закони не им позволяват да запалят другаде.
Ху не се тревожеше от жегата. Нито от забраната за пушене. Защото беше израснал на този остров. И защото беше наемен убиец. Много хора го знаеха. Знаеше го и полицията. Но не го закачаха. Отчасти, защото си плащаше. Но и затова, че всичките си мокри поръчки Ху изпълняваше в чужбина. Най-вече Калифорния, но понякога Сидни, Осака, Лондон, Рио...
Ху седеше на сгъваем стол в един ресторант на открито в К ...