Излезе забързано от колата и затръшна вратата зад себе си. Хвърли поглед към часовника си само за да се увери, че десет минути преди осем беше на точното място. Небето бе увиснало сиво и тъжно и издутите търбуси на тъмните облаци, натежали от дъжд, предвещаваха, че скоро ще завали. Погледна късо нагоре, после решително се насочи към широкия фронт на голямата красива сграда.
Тръгна праволинейно към главния вход на офиса, в който работеше. На влизане кимна на портиера, посрещнал го с ведра усмивка и зави край големия борд на охраната в посоката на асансьорите в дясно. Застана между няколкото човека, чакащи поредния асансьор за горните етажи. Погледна усмихнатото лице на младата жена, водеща оживен разговор с двама свои колеги. Беше я виждал и преди. Изглеждаше миловидна и странно уязвима. Сведе глава, влезна пръв покрай тях и без нищо да попита, натисна бутона за единадесетия етаж. Отстъпи и опря гръб в перилата на луксозната кабина. Почувства леко свиване в стомаха, когато бързият подем ...