Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
- Дядо, виж каква голяма мечка е минала оттука – внучето уплашено
посочило следите на дядо си. Защо не хванахме другия път, оттам никога няма да мине мечка?
- Потрай малко и ще разбереш.
Пътят станал стръмен и преминал в тясна лъкатушеща пътека. Птичките
пеели, навсякъде ухаело на цветя. По едно време забелязали горски ягоди. Внучето и дядо му се спрели и похапнали.
- Ех, дядо, ама вкусно беше. По другия път нямаше да намерим и пукната
ягодка.
Вървели, колкото вървели и пред тях се открила поляна отрупана с гъби.
Хитър Петър напълнил торбата с гъби и продължили нататък.
Най-сетне стигнали града. Отбили се на пазара и продали гъбите. С ...