Малкият телевизор припращя и се включи. Екранът му, като голямо око, се огледа. Нямаше никой в стаята. Дано...
Днес се надяваше да си почине. Последните две нощи не можа да спи. Нуждаеше се от преглед. Какво ли чака още собственикът? Или ще го отпрати на онова ужасно място, където отиваха и другите ненужни, или развалени вещи. От най-малкия шум се включваше. Като аларма на автомобил.
Прогони негативните мисли в главата (кутия) и запя тихичко. Успокояваше се...
„В петък вечерта в стаята се настани някакъв огромен мъж. Миришеше на вкиснато. Пот, цигари, евтина ракия. Фуу, отвратително!
Събу обувките си и както беше по риза и панталон се тръшна на леглото и заспа. Звучно. Хъркаше ужасно. Все едно прасета имаше в стаята. Че то нямаше и разлика.
Може би там откъдето идваше водата да е за други цели. А тук в съседната врата имаше баня. Събуди се посред нощ. Блъскайки се в гардероба и стената, отиде до банята.
Майко мила! Какво правеше там? Феерия от шумове и звуци. Червеното в телевизора се ...