Огромният селски стадион "Великият болярин" се простираше в левия край на селото. Преди около 20-30 години той процъфтяваше и селският отбор беше във "В" футболна група, на границата между професионалисти и аматьори. Футболистите работеха в близката мина по три часа на ден, после се връщаха и тренираха около четири часа. "Бяла паланка" беше лидер в своята група и догодина се очакваше да се включи в "Б" група. Всичко вървеше отлично, докато в един ден Партията реши, че мината не е доходна и тя бе закрита. Находищата от антрацитни въглища бяха почти изчерпани и бъдещото съществуване на мината щеше да е само в загуба. Много от хората, които работеха като миньори, се насочиха към близкия град, където се надяваха да намерят работа в строителството на новите жилищни сгради. Останал без подкрепа на своя главен спонсор, отборът на селото "Бяла паланка" се разпадна. Двамата най-добри футболисти получиха предложение от отбор от Първа девизия, а останалите се пръснаха по други селски отбори. Стад ...