Сянката примамваше всяка твар да се спотаи под снагата ù. Шумен фон от стъпки запълваше въздуха, сенки от всякаква разновидност се преплитаха ли танцуваха тихо и безмълвно. Единствено два силуета се различаваха от тълпата. Пътищата им щяха да се вплетат. Тя - чиста като сълзата на окастрена овошка, с движения по-леки и от тези на самотен облак, красива като оросена река от току що цъфнали бели рози. Той беше нелеп в стъпките си по щавещата земя под краката му, носещ под мишница кутия с бонбони и вестникът от вчера. Приседнали на пейки една до друга, всеки бе поставил заграждения и съсредоточено случващото се около него.
Дали спокойствието, което така страстно се търсеше ще бъде необезпокоено?
Не смееха да обърнат поглед един към друг. Минаха се няколко хвърковати момента, и той посмя да разчупи невидимата бариера между неговото и нейното уединение. Той знаеше че всеки път сам би изял цялата кутия с бонбони, макар искрено да се надяваше поне един едничък път да я беше споделил с някого. Нещо прещрака в главата му и той посмя, протегна в дъга тялото си и се опря така, за да се вижда, че се обръща към нея, а не към празното пространство между тях. С непрочистено гърло се опита да произнесе това, което искаше в действителност, но се спря и прочисти гърлото, промени плануваната реплика и опита отново. Поканата да бъдат опитани шоколадовите бонбони, беше едно от най-наелектризиращите жестове които някога е смеел да направи. Капчици пот се стекоха по страните на лицето му, сърцето му биеше толкова силно, че си мислеше:
- Как така още не е изскочило от гърдите ми?
Безброй варианти за провал препускаха през съзнанието му, тези няколко секунди му се сториха по дълги и от продължителността на последния ледников период. Младата дама не съумявайки защо младият мъж от изневиделица иска да я почерпи с шоколадов бонбон. Наум си каза:
- Все пак е бонбон, не бомба със закъснител.
Взе един от бонбоните и го опря в топлите си устни. Младият мъж остана покосен от това, което току що видя. Невъзможното му се стори толкова възможно, че даже по инерция си взе и почерпи себе си. Получи адмирациите на младата дама за изключително вкусния бонбон, и даже поиска да опита още един. Така... Накрая кутията се опразни. Вече не бяха разделени от пейките си, седяха един до друг разговаряйки, разгорещено обсъждайки, устните им не спираха да се изкривяват и да бълват думи. Вече знаеха какви са един за друг, знаеха каква е ролята на другия, знаеха какво следва. Ала едно не знаеха... Не знаеха, че една проста кутия с бонбони е способна да сближи двама души така, както нищо друго не би могло да се справи със задачата. Денят се преполови и казваше довиждане на своите крачещи и дърдорещи деца по вече изстиващата земя. Пейките бяха празни но завинаги щяха да помнят на този ден, щяха да помнят думите които бяха изречени и жестовете, които бяха направени, всяка малка сладостна усмивка и всеки искрено изчервен поглед. Двамата млади бяха вечни един за друг, бяха дали началото на една неповторима история. Създадоха пространство, което всеки можеше да посети и да съзерцава красота и любов от всички разновидности.
- - -
На този ден слънцето залезе само за тях двамата, птиците пееха само за тяхно забавление, времето спря за това да успеят да се забележат и да се изберат един друг.
© Странски Todos los derechos reservados