Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е майка му.
Трета книга на царете в Стария завет на Библията 3 Царе 3:16-28
ВИОЛЕТА
Виолета държеше току-що ушития костюм на Елза-светлосин със сребристи отблясъци и с наметало, точно копие на облеклото на принцесата от „Замръзналото кралство 2“. Как ли щеше да се зарадва дъщеря ѝ! Навярно веднага ще го облече на куклата.
Жената се приближи до прозореца и погледна към малкото дворче. Там играеше Стела-петгодишно момиченце. На пейката бяха любимите ѝ кукли – Рапунцел със спусната дълга коса, Ана и Елза. Детето им говореше нещо и се усмихваше. На лявата ѝ бузка се появи трапчинка. „Целуната е от ангел, щом има трапчинка“, казаха на Виолета когато я роди. Тази трапчинка, тъмносините очи с дългите м ...