Двете "С" - Сигурността и Съменението

Живеят си Сигурността и Съмнението. Съжителстват в един храм - тяло(тялото) и поради този факт са неразделни. Тяхната обител има свой възглед, на който се подчиняват и  се вслушват в неговите закони и мъдрости. Наясно са, че за да са добре - Сигурността и Съмнението на първо място трябва да се погрижат за техния храм. Той не говори много, но си има своите начини да общува с тях - подсказва им идеите си с инстинкти и усещания.

Разхождат се в пространство подобно на поляна. Не е много тихо, близо се намират до важно за тях място (сърцето), от където се чуват отмерени удари, наподобяващи клокоченето на малко поточе стичайки бавно водите си по тесни вадички (кръвоносни съдове), напоявайки земята с нужните ù за нея хранителни вещества... Ах, техният храм, за всичко се бе погрижил! Та тази специална зона, сега изгледа по равномерните удари - беше в покой, без видими сътресения. Това до някъде донасяше и на тях онази наслада на Мига - потъваха в дълбоки разговори и размишления...

Сега разположили се удобно на тази мека трева, ухаеща на прясно зелено, примесено с аромата на различни вещества напомнящи цветя, и на току що разлистени дървета пропиваше мисълта им в подтик към философстване и потъване в техните светове и идеи, които имат намерение да споделят един на друг.

Съмнението започна пръв:

       - Знаеш ли Сигурност, мисля на теб ти е по-лесно. Живееш в свят на постоянство, където нямаш въпроси, всичко е ясно и това ти е достатъчно.

       - А на теб какво ти е? Какво все не ти стига - попита на свой ред Сигурност.

       - Като търсещо Съмнение се стремя към повече разбиране за себе си, живота и взаимодействието със заобикалящото ме. Неминуемо минавам през много опити, практики, трупане на знания и информация с цел да разширя вътрешните си противоречия и да постигна хармония.

       - До тук добре. - отвърнала Сигурността. - Не спирай само до тук. Опитай да поспреш в един единствен Миг и  да усетиш пълнотата и завършеността му!

       - Да... спирам и наблюдавам...Хм, по-голямото разбиране ми е донесло повече съмнения в мен, от колкото решения. Задавам си много повече въпроси с цел отиване все по - навътре, но винаги изниква едно "защо", "дали"... Откривам свои истини, в които след време се съмнявам.

       - Няма от какво да се притесняваш тогава - на това аз му казвам Промяна. Истина, която откриваш в даден момент, тя е истина за онзи момент, но ти се развиваш и получаваш после друга истина, не бягай от нея!

       - Мдаа...Човек се променя с годините (ако си е дал шанса за това) - еднообразните личности са скучни и плитки, т.е. това са личности, които са казали "не" на промяната, поради страха от неизвестното и са взели живота за константа, скрили са се в защитна черупка и си "затварят" очите за всичко, което им предлага съществуването - станали са безчувствени, защото я няма тръпката от живота и как да навлезе след като не са оставили  дори един "открехнат прозорец"?!

      - Престани да съдиш! Всички сме едни прашинки в Съществуването, едни мигчета, които трябва да осъзнаят краткостта на земния живот. Хората забравят, че са смъртни, улисват се и потъват в повърхностни неща.

      - Да, но за да достигнеш до разбирането трябва да се пребориш с невежеството си - казват "невежите са блажени"... Носят се по течението и много често не осъзнават какво имат... не се анализират и приемат всичко по някакъв автоматичен режим. Това, че не им пука или не осъзнават не ги прави "блажени"... Какво блаженство е това - осакатено от към сетивност и чувствителност?!...

       - Ако го разгледаме, че на блаженството се радва мъдрият и разумният... Мъдростта обаче, въпреки че е свързана със знания, не бива да се бърка с тях и да се слагат под общ знаменател. Също така, когато един човек е по-образован и по-заинтересован, той се съмнява в повече работи, по-критичен е. А съмненията пораждат несигурност. Няма как да има блаженство там, където има несигурност!

        - Умните именно поради знанията си умеят да променят гледната си точка, пресяват убежденията си. - отвърна Съмнението.

        - Да, само че не осъзнават, че благодарение на убежденията си, те виждат тези доказателства.

        - Човекът е искащо същество и прогресът е отговор на неговия стремеж и жаждата му за знания, да открива новото, да знае все повече и повече. Аз съм такова същество, че колкото по - малко знам, толкова по - трудно би ми било да разбера какво имам и защо то ме радва - продължава да убеждава Съмнението.

        - Различните хора имат различни потребности - материални, духовни, социални (в най-общ случай). По-малко знаещите имат по-елементарни и непретенциозни нужди (по-повърхностни), които са и по-лесно достижими, което прави изпълнението им възможно и съответно прави този човек "доволен", защото е постигнал желаното. Това не изключва и възможността по-знаещ също да има лесно реализирани потребности, които да държат неговия коефициент на "доволство" в положителна стойност, но за кратко, защото нуждата от още знание и развитие не се запълва.

         - Именно, разбираш ме значи, Сигурност! - усмихна се доволно Съмнението. Мен ме прави доволен преодоляване на част от незнанието. После откривам, колко има да се знае още и малко "увесвам нос".

         - Знание, което създава чувството на достатъчност е един опасен вид ограниченост - внимавай с това! Запомни, че който трупа знание, трупа и самота, защото все повече започва да си "отваря" очите и проглежда за истината!

         - Да, трудно се общува с хората по принцип и още по-трудно с хора, които са като роботи - изтъкани от клишета, немислещи и неосъзнаващи се в нищо същества. - каза с равен тон Съмнението.

         - Природата на противоречието неминуемо е свързана със съмнението. От една страна ако си се заблудил съмнявайки се можеш да намериш друг път доближавайки те до истината, а от друга - съмнението може да те обърка повече.

         - Тогава, какво да правя, Сигурност?

         - Продължавай нататък, търсейки все повече осъзнаване за себе си! - отвърна Сигурността с усмивка.

         - Ах, колко лесно звучи от твоята уста... добре, че те имам!..

         - Хубаво е че си благодарен... та ние сме неразделни, къде ще отида без теб!

Двамата останаха в мълчание...