Когато бях все още твърде млад, срещнах една личност, която ми остави интересни спомени. Разбира се, по това време ми е липсвала достатъчно зрялост, за да вникна в истинската същност на нещата, но дори и малкото ми стига да го преосмисля през изтеклите години.
Забравил съм как точно изглежда дядо Петър, но помня колко дребен и колко стар го виждах през моите детски очи. Когато се запознах с него, трябва да е бил на не повече от деветдесет години. Пасеше три или четири шилета, подпрян на саморъчно направена тояжка. Подсвиркаше си с език, свит във форма на крушево листо, а звуците, които издаваше, приличаха на кукувичи. Оттам вероятно идваше и прякорът му, макар че според мен, ако му се избираше нов, който да му отива, би трябвало да бъде " Пияницата". Освен че в устата му постоянно димеше орехова луличка, очите му не губеха този характерен блясък за хора под градус. Сам ми е споделял с гордост, че ако върне всичко, което е налял в себе си, ще удави цялото село, че може и да остане за съ ...