7 feb 2010, 22:06

Дяволско момиче 

  Prosa » Otros
1207 0 3
1 мин за четене

 

 

Не мога…

Не издържам…

Омръзна ми…

Отричам се от любовта -

само разочарования ми донесе.

Омръзна ми от лъжи и оправдания –

научих ги наизуст.

Омръзна ми да съм добра –

само страдам.

Изтощена,

Изморена,

Вбесена.

Край.

Сбогом, мое нищожно аз.

Повече сърцето ми няма да бъде мишена

за любовни игри.

Повече няма да бъда уязвима, ранима,

вече и няма какво от мен да се взима.

Ще бъда безчувствена, безнравствена.

Ще бъда безмилостна, безсъвестна, безчестна.

Отдавам се на изкушението…

Предавам се на злото да ме завладее…

дяволът да ме владее

ще бъда негова слуга и

ще го накарам с мен да се гордее.

Усещам как сърцето ми се вкаменява

и не кръв, а отровен сок по вените тече.

Късно е вече.

Демонът в мен расте

и става силен и всесилен.

Усещам неговата мощ

и това ми харесва.

В мен няма нищо човечно

и това ще е вечно.

 

 

 

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Повече няма да бъда уязвима, ранима,
    вече и няма какво от мен да се взима."
    Поздрав!!! Идеално е! Нека да не си дълго така
  • Да си кажа честно... Страшно ми хареса. Поредицата от разочарования ни обезверява. Що да не пробваме и от другата страна? Нали това е животът- Да пробваш, да се париш... Важното е да не съжаляваш, че не си опитал. Да го направим пък, да става каквото иска! Поздрав!
  • Не, няма да е вечно, повярвай! Само до следващия лъч на любовта - онази, най-човешката, най-истинската. Защото дълго не се издържа в съжителство с демоните. Ще ти писне и от тях. И тогава ще я потърсиш отново - същата тази, най-истинската... Само почакай.
Propuestas
: ??:??