Дъга
Пъстрата невинност и красота на Дъгата обагря Сърцето по един удивителен начин! Изпълва Душата с една невероятна Топлота, Нежност и Откритост. Човек е в състояние на безгранично Щастие и Лекота, Невинност и Възхита, Очарование и Стремеж...
Провокира дори Духа ни да Кипи, Усеща, Чувства, Мечтае! Притегля и приканва да я Съзерцаваме и Наблюдаваме. А Ние, като едни истински Изследователи й се отдаваме с Възторг и неутолима Наслада.
Без предразсъдъци, без ограничения, без недоверие, без суеверия и повличащи заблуди, без недоизречени думи и премълчани истини, без незададени въпроси. Много често останали без ответ в ехото на Времето, пропити от подтиснати усещания и намерения, с привкус на неудовлетвореност, наранени чувства и незабравими в Съзнанието - Следи.
Мълчим, не мислим и не питаме... Дали за да не нараним или оскверним по някакъв начин това Свято усещане и откровение!
Но удаде ли ни се Случай и Щастието да се Докоснем до Дъгата с нейните багри, тогава Увлечението става все по-с ...