Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изряден вид. Стаите ми бяха пребоядисани, голяма част от мебелите – сменени, дворът – почистен, на верандата вече имаше два люлеещи се стола и масичка за кафе и дори книгите от библиотеката ставаха все по-малко прашни, тъй като често взимах по някоя.
Неизбежно срещнах и някои от жителите на това градче, тъй като постоянно посещавах два от магазините, а и бях наела хора, които да ми помогнат с ремонта и настаняването. Често срещах такива, които не гледаха на мен с добро око и видно говореха по мой адрес. Чудех се с какво заслужих такова отношение, при положение, че почти не разговарях с никого, не знаеха нищо за мен. А може би точно заради това...
***
Мина доста време. Може би повече от месец. Б ...