Заваля проливен дъжд от целувки. Свари го неподготвен. Нямаше чадър, дори и да го имаше, пак нямаше да му помогне кой знае колко, защото целувките минаваха през всякаква материя – дори през метал. Беше чел, че някъде в Бразилия бил паднал такъв преди двадесет години и изживяването от него докарало до истерия хиляди души. А сега се случваше на него.

Странното при този дъжд е, че целувките, които падат от небето много приличат на...холограми. Той си спомни, че преди няколко години, когато дъщеря му беше в седми клас, видя лексикон, попълнен от нейни съученички. Доста от тях бяха лепнали отпечатък от устните си, намазани с червило върху листа и пишеха разни глупости... Сега целувките ги оприличи точно на това – на положени устни, но без хартията наоколо. Само те, сякаш изрязани с ножица.

Летяха от небето различни целувки. Те падаха върху главата му, по челото, по раменете... Навсякъде! Усещането обаче, което се появяваше при допира на всяка една до тялото му, беше изумително! Караше го да вижда ярки картини, съпътствали тяхното полагане върху различни части от тялото! Те носеха в себе си и онзи емоционален заряд, от който цялото му същество трепереше от възбуда и възторг. Сякаш беше там някъде, където в момента лудо влюбени двойки се целуваха в унес и вулканична страст, и не само това - той сякаш беше активен участник - единият от двамата!  

Някои от целувките бяха различни. Те не бяха на влюбени хора и това, което се промъкваше като усещане от тях в душата му, беше много особено. Едни от тях го караха да заплаче неудържимо, други - да тръпне от погнуса.

Първата целувка...

Взеха си стая под наем за 70 лева месечно. Не можеха да си позволят повече. Бяха продали апартамента, колата и вилата си, за да могат да изпратят в Испания сина си, който беше наркотично зависим. Колко съсипваща мъка бяха изпитали двамата родители, когато виждаха как синът им става наркоман, как започва да краде от тях пари и да изнася за продажба всичко от къщи... Как става престъпник!

В комуната за наркомани той захвърли с ярост своето минало зад гърба си и реши да тръгне по нов път. Костваше му две години невероятни усилия и огнените мъки на ада. Успя! Сега си имаше дори приятелка, с която скоро щяха да се оженят.

Сълзи напираха в очите му, породени от сломяващата сърцето гледка на какво бяха заприличали родителите му заради него. Макар и да бяха на четиридесет и пет, те изглеждаха поне на шестдесет: напълно побелели и сбръчкани; очите им бяха изсъхнали  и хлътнали. Техният блясък беше изчезнал.

На вратата се звънна. В стаята влезе младо и прекрасно създание, което изпълни със светлина всичко наоколо. Говориха си дълго и непринудено. Обявиха своите намерения да създадат семейство...По едно време синът стана, прегърна силно своите родители, целуна ги и двамата с такива жарки целувки, които биха стопили и стомана, и каза:

- Обичам ви! Вие ме върнахте към нов живот! Обожавам ви! На колене ви падам и отново ви благодаря!...

 Следващата целувка... 

  Обличаше се хубаво и с вкус. Имаше визия и впечатляващи форми. Нейните колежки изпитваха злоба и завист, когато я виждаха с нова дреха, с която изкарваше на показ вродените си дадености. Тя се стараеше да не показва своето огорчение от това, което вижда, но само тя си знаеше колко й струваха тези усилия. Чудеше се защо хората могат да бъдат толкова злобни и гадни. Не проумяваше защо това беше нужно.

Отиде в Гърция на почивка. Оттам се завърна с очарователен тен. Всички ахкаха лицемерно колко е хубава.Искаха да видят снимки. Тя показваше и обясняваше  за всяко място и забележителност. Бяха се събрали няколко колежки около нея: смееха се, разпитваха я за това-онова; изразяваха фалшиво задоволство. По едно време една от тях  стана, прегърна я и  целуна по бузата. Каза мило:

- Колко си хубава! Как се радвам за тебе, че си изкарала такава почивка! Много съм щастлива!

Боже, боже! Каква обич... Цялото й тяло се тресеше от омраза, която се виждаше дори от луната!

Следващата целувка...

Дълго не можеше да има дете. Лекарите не даваха твърде оптимистични прогнози... Последваха години лечение... Разяждаща мъка и чувство за непълноценност... Парещи сълзи и  молитви към Бог...

Чудото стана! След мъчително раждане, тя държеше в ръцете си бленуваното щастие в образа на ревливо вързопче. Помилва го  и положи върху челцето му целувка, в която бе въплътена обич, която, ако можеше да се разширява безкрайно в пространството, би изпълнила със своя обем цялата вселена.  

Следваща целувка...

- Не искам да се разделяме! Не искам!

- Аз също не искам, любов моя, но трябва. Няма да е за цяла вечност.

- Как да живея без тебе? Кажи ми!

Нейният любим беше приет да следва в Америка. Сега той заминаваше, а в душата й се образуваше огромна бездна, пълна със съмнения, болка и страхове. Прегърна го. Устните им залепнаха в най-тъжната целувка на тази земя...

Целувките валяха... Всяка една разказваше по една човешка и вълнуваща история...

“Какво ли би станало, ако валеше дъжд от омраза, гадост, злоба, садизъм, коварство?!” – тази мисъл го накара да настръхне. Сигурно би умрял за една минута...

30.08.2006 г.

София