Ръми...
Ти ме чакаш на малкото мостче. Долу шуми реката. Вятърът сграбчва купчина листа и ги запраща срещу теб.
По кичура и челото ти вече се стичат капки. Забърсваш ги и гледаш нетърпеливо нататък, от където трябва да дойда аз.
И се люлее под крака ти нашето мостче...
Дъждът се усилва, ти изтичваш на нашата пейка, под стария кестен. С върха на обувката написваш върху мокрия пясък :
" Обичам те! " Навеждаш се и добавяш : " въпреки всичко "
Реката отразява светлините на крайбрежните лампи. Горе в ресторанта оркестърът свири " Разделени мостове".
" Пролетта ще дойде и щастие ще бъде"! А ти поглеждаш за последен път часовника и ставаш.
Прегръщаш кестена и допораш чело до грапавата му кора, там където е издълбано моето име.
И ти си тръгваш. С крачките ти заглъхва и песента. До пейката остава само пясъчното " Обичам те ".