Вали. Колко банално начало на разказ. Сега вероятно ще си помислиш, че има още стотици разкази, които започват така и ще се откажеш да четеш този. Имам какво да кажа. Винаги имам. Така трябва. Но рядко някой ме слуша (чете). Все пак ако имаш време за губене...
Вали. Защо дъждът пада? Много просто - няма толкова висока стълба, по която да слезе. Затова натрапчиво барабани по стъклото и ми навява спомени.
Когато бях съвсем малка, обичах да залепвам нос на мрежата за комари и да поемам с малките си дробчета свежестта, идваща отвън. Стоях така дълго - дори след като дъждът беше отдавна спрял.
По-късно ми харесваше да изляза навън под дъжда със затворени очи и да броя капките, падащи на челото ми (разбира се, това ставаше на няколко пъти по 10), докато през прозореца се покаже Загрижената физономия, викаща с цяло гърло "Ще настинеш! Прибирай се вече! ". И се прибирах.
Сега, гледайки падащите капки, виждам... капки. Нямам желание да залепвам нос никъде, нито да се мокря цялата и то по такъв ...