Да осъзнаеш кой си, винаги означава да бъдеш отблъснат от себе си. Истината за нас самите неизбежно противоречи на заблудите, с които се заобикаляме и които дълго време са ни държали в просъница. Дори най-проницателните не могат да прозрат колко сложна е структурата на една заблуда, нито пък е по силите им да предугадят нейния край; ако изобщо заблудите някога свършват. Да нямаш колебания за това, че си се пробудил от сън, е най-лековерният начин да заспиш по-дълбоко. А сънят е коварен, винаги се предрешава като реалност. Външният свят без затруднения печели доверието на хората, затова и човек лесно склонява да избяга в него. Ала такова едно бягство напомня засада. Всяка околност и всеки хоризонт крият клопките, които ни поставя собствената глъбина. Съдбата неизбежно достига всеки, като има специално отношение тъкмо към глупаците – явява им се изневиделица и винаги ги оковава в неподозираната самота на закъснялото самоосъзнаване.
И така, петдесетте най-неправдоподобни имитации на дами, ...