Беше юни, 2003 год.- един от обикновените, но красиви дни, в който една жена в чаровната
трета възраст- това съм аз, след ставането от леглото е щастлива, че е здрава и...отива на работа!За това говори грижата, която е положила за външния си вид- тоалета, грима, парфюма!..И нищо не предсказваше как ще завърши този ден!!
До обяд- на работа, после на гости на приятелка, която е с гипсиран крак.
От Централна гара трябваше да взема автобус. Народ. Блъсканица. Няколко пристигнаха едновременно и сякаш се обяви въздушно нападение- всички се втурват към тях! Аз също, за да не пропусна шанса си! Само миг след това и вече не осъзнавам какво се случва- война или земетресение!Около мен такава бъркотия, че дори небето се “движеше” ту на земята, ту някъде горе, безкрайно високо!...
Пред очите ми се стелеше ту мъгла,ту дим и бях толкова лека,че "плувах" между облаците,а в някакъв промеждутък се “видях” седнала на тротоара с такава огромна подутина на десния крак под коляното, че при опита ми да стана ...