SweetDaniel (Даниела )
24 195
27 oct 2010, 20:31

Дървото и вятърът 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
917 1 3
1 мин за четене

      През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.

       Дървото му казало:

     - Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?

     - Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал той.

     И ги издухал за миг.

        - Защо направи това?! - попитало натъжено дървото.

        - Защото исках да ги отърва от страданието. - отговорил вятърът.

        Дървото разгневено попитало:

       - Но защо,  щом знаеш че ще умра от мъка по тях?

       - Спокойно, приятелю, твоите деца са още живи. Не усещаш ли, те са в твоите клонки? Сърчицата им са живи и щом се събудят през пролетта, ще си направят нови телца и отново ще те радват с шумоленето си.

       Щом чуло тези думи, дървото се успокоило и заспало своя тих зимен сън.

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??