Дъще моя, чедо мое
Дъще, ти си ми най-щастливото.
Скъпа моя, Бог ли те изпрати, мило мое дете архангел те донесе от небето.
Ангел те донесе за да претопиш сърцето ми, и Той посочи ангелите да те пазят.
Твоите малки очи все към мене гледат, гледат ме и знаят- това е мама.
Най хубави са нощите с твоето присъствие, а най – сладки са дните с твоя плач.
Но ти растеш и времето прелетя като индианска стрела.
Порасна и замина. Замина надалеч. През океани и земи прекрачи прага и отиде в Европа.
Идва време за Илинден, ден да се върнеш. Да се върнеш у дома.
Аз ще те чакам, седнала на прага, а сухите ми морни рамене ще чакат твоята живителна прегръдка. Да разпръснеш сиротната ми самота.
Стъпваш на пръсти късно вечерта, града изчезнал е сред полята, но една къщурка- звездичка за теб будува.
Дърветата извърта се по тебе, а майчиното ми сърце се разтуптя. ...