Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа на друга вълна, някъде далеч от сумрака, навъсеното небе и лекия, замъгляващ, монотонен дъждец…
Ужасно време, толкова много мисли са ми в главата, когато не се чувствам добре, че даже не мога да заспя. За минали случки и хора, за настоящи грешки, за бъдещи терзания. И за съжаление в унисон с лошото време – всички бяха лоши…
Е, след неколкочасово обикаляне из малкото ми легло, успях да заспя…
Странен сън… по-странен не бях сънувала.
За разлика от моя навъсен ден, онзи в съня беше един такъв слънчев, ярък, от онези, дето са толкова светли, че направо те карат да притвориш очи. Всичко беше страхотно и напълно нормално, докато не видях един черен облак. Всъщност, черен облак е доста общо казано. ...