Писна ми да ми пука за теб. Омръзна ми да съм като твоя сянка, искам да съм далеч от теб. Защо ме преследваш навсякъде? Защо просто не ме оставиш? Превзе мислите ми, сънищата ми и ме накара да плача. За жалост аз нямам дом, който да нарека своя крепост, защото в моя не се чувствам сигурно. Ти ме преследваш и там. Понякога просто искам да те блъсне автобус и всичко да свърши. Искам да спреш да ме нараняваш, да се направиш, че те интересувам и да спреш да мълчиш, когато аз говоря, защото това ме убива. Сякаш не ме слушаш, сякаш не съществувам и никога не ме е имало. Сякаш съм малкото хартиено човече, което вчера изгори.
© Цвет Todos los derechos reservados