Самотен зловещ хълм на кървавия изгрев издига самотно снагата си.
И две фигури, всъщност двама братя натоварени като впрегатни животни крачат, по-скоро пръхтят качвайки се по стръмния наклон. И двамата носят плода на своя изнурителен труд. Единия, по-стария е качил на раменете си с кожени ремъци дълбок кош пълен със плодовете на земята. Жито, овес, сочни корени, грудки, дълги зелени стебла и кървави червени плодове... всичко, което бе добил през годината с труда си. По- малкия брат натоварен с голям наръч дърва тегли млада юница, която мучи тревожно и се отказва да се катери по склона, сякаш знае какво я очаква. След дълго и изнурително препъване по каменистия наклон двамата стигат неравния му връх, олтара, мястото, дето поколения грешници принасят жертвите си на Бог с единствената надежда да се смили над нерадостното им битие и да ги пощади от стихии и смъртни болести. И двамата братя са тръгнали с последната си надежда по тясната пътека, да принесат последното, което им е останало, д ...