Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергамска хартия.
Калиграфския почерк трябваше да го улесни, успокои, да направи труда Му по-лесен и освободен от изнервящи подробности, но не е така. Съдържанието не може да го успокои по никакъв начин. Да, Сина бе постигнал несъмнено някои успехи, но ... Винаги имаше едно НО!
Последователите му се множаха, изграждаха нови и нови общности. Разпространяваха Любовта му. Вярно, че Цезарите ги гонеха безмилостно, но това не убиваше Вярата им. Напротив - засилваше я! Всичко това е добре. Не бяха напразни мъките на Свидния Му. Кръвта Му капеше, заедно с кръвта на Сина, разпнат на оная грозна греда, дето сега почитаха грешните. Измъчения лик, трънния венец, прободеното с копие тяло бяха непоносими. Едва ...