Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстранявам козметичните си дефекти. И също така - дефектите на душата си. Защото той се оказа готов да ми дава онези съвети, които аз самата си давам, без да се слушам. Той хареса точно онова, което и аз се надявах да хареса, и ми дава съвети да редактирам неща, за които не бях сигурна. Отказах го от всякакви мераци да се срещаме. Нали съвсем наскоро ми показаха червен картон за такива изпълнения! Нека си стои все така полуизмислен, със смешен псевдоним, който дори не използвам; той - знаещ доста за мен, аз - незнаеща нищо за него. Мисля, че накрая няма да издържи и ще поиска и той всичко да ми разкаже.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados