ЕДИН ДЕН НА ЧИКО ЧИКОВИЧ
/ НАЙ-НОВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕДНА БИВША МАЙМУНА/
Часът е точно 6. Тръбата свири за ставане. Всички скачат, скачам и аз. Голи до кръста, се спускаме по улея и на бегом излизаме на плаца. Започва дежурната физзарядка. Макар и най-хилав, аз съм най-гъвкав, най-бърз и най-жилав от всички тия каратисти, културисти, самбисти и прочее маризджии. Още зарядката не е привършила и звънецът остро свисти във всички помещения. Пожар! Навличаме гимнастьорките и защитните облекла на бегом, яхваме в движение пожарните коли и политаме по тихите в този ранен час софийски улици.
На площад Македония все още са останали няколко травестити, които ни изпращат с жадни за ласки погледи. Колите летят към Горна баня. Има голям пожар. Гасим го. Още не сме приключили напълно, когато получаваме за още по- голям пожар в Банкя. След 10 минути сме там. Бързо овладяваме огнената стихия, обхванала тенис кортовете. И, уморени и гладни, тръгваме обратно към ул. Екзарх Йосиф.
След като разбиха канали ...