Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се разнасяха из двора на “големият Вапцаров”. Аз нямах с кого да играя, но това беше нормално доста дълго време. Междучасието бе започнало, някои уплътняваха времето с игра, а на мен ми оставаше да вложа днешните финанси в закуска.
Имах точно един лев и десет стотинки, тогава толкова струваше пицата с картофки. Кръгла пица, от онези закуски, които продават по хранителните магазини понякога, сгъват я на две, слагат я на тостер и между двете ѝ страни слагат пържени картофки. Това беше най-хубавата част от училището. Хапването на една пица с картофки. Облякох якенцето си, сложих шапката и се запътих към лафката срещу сградата, стискайки паричките в ръчичка. Щастието от вземането на тази храна беше не ...