Едно, две... - крещеше Лудият Маркс от вратата на спалното помещение. В ръката си държеше офицерски колан с тежка метална тока. До него стоеше ефрейтор с кофа, пълна с леденостудена вода. Кой знае защо?! Моржовете обичаха да се къпят в леденостудените води на Северно море, но те се намираха далеч, далеч оттук.
Войниците скочиха като пружинки от леглата си, грабнаха за секунда панталоните и обувките си и изскочиха навън по бели гащи. Ако ги видеше някоя вдовица, би навярно почувствала приятно гъделичкане в неотдавна работената си градина. 100 % гаранция, че ще получи ерекция. Парите връщаме обратно, ако не е така.
- ... Трииии! - разнесе се победоносният глас на сержанта. - Кой ще е щастливецът?!
Моржовата баня беше за последния, най-бавния войник. Охлю-бохлю.
- Къде е Спящата красавица?! - изрева Лудият Маркс и удари измъкващия се през вратата новобранец с токата на колана си. Младото момче изохка и сержантът се ухили. Той наистина обичаше своята работа. Просто и се наслаждаваше всяка минута. - Още спиш, а?! - нагости той щедро закъснелия редник със силен ритник в задните бутове. Момчето изквича като прасе, което току-що беше научило новината, че ще направят от него суджуци за Коледа. - Не ти достига скорост, а?! Е, това ще ти запали мотора!
Нов шут превключи войника на трета скорост и той забръмча по коридора като ветеран от Формула 1.
- О, пиленца мои - облиза се Лудият Маркс, - елате, тате е тука! Тате ще ви даде трошички! Елате, сладурчета. Къти-къти...
Последните три войника се стрелнаха като зайци към вратата. Ефрейторът с леденостудената вода се изпъна като струна и се ухили широко.
Тримата се опитаха да минат едновременно през вратата, която за зла беда не беше пригодена за размерите на борец по сумо. Естествено, опитът им беше несполучлив.
- Опитай пак! - рече съжалително Лудият Маркс с глас, подобен на рекламен агент на Спортния тотализатор.
Първият войник се измъкна, получавайки ритник в кокалчето, вторият щастливо се отърва само с един удар на каиша, който запали голия му гръб. Третият войник беше щастливият победител от Спортния тотализатор.
- Ох, на тати Грозното патенце! - сержантът взе да подсмърча, ронейки сълзи. По същия начин ронеше сълзи крокодилът, когато обявяваше смъртното наказание на прегрешилата овчица. - Тати ще ти помогне да се превърнеш в красив лебед със снежнобели пера!
По негов знак ефрейторът изля кофата с леденостудена вода върху главата на Грозното патенце.
Бившият студент от Техническия университет в Сараево почувства как тялото му се кристализира. Вместо в лебед, той започна да се превръща в снежен човек. Това беше най-голямото откритие на века в областта на физиката, което можеше да донесе Нобелова награда на откривателя си. Айнщайн от завист би се превъртял в гроба. Американски и английски експедиции напразно се опитваха да открият легендарния снежен човек Йети сред девствените снегове на Тибетските плата. Те бяха на много грешна посока! Йетито беше на Балканския полуостров, в една малка страна, в едно още по-малко селце, в наистина малка дървена барака.
- Не искаш да се превърнеш в лебед, а?! Сега ще ти помогна да се излюпиш от черупката си!
Червената петолъчка с герба на СФРЮ, която беше изографисана на токата на офицерския колан, се отбеляза но голия гръб на щастливеца. Снежният човек Йети не помръдна. Ни вик, ни стон, ни вопъл.
- Не човек, а желязо! - удиви се сержантът.
- Не, комунист! - гордо отвърна снежният човек.
Йетито не беше глупав. Червената книжка му даваше право да използва снегомобил, докато останалите снежни човеци, които не бяха членове на КПСЧ (Комунистическа Партия на Снежните Човеци), трябваше да ходят пешком .
Превръщането на снежния човек в лебед беше непосилна задача за бедния сержант. Великият магьосник Мерлин беше умрял няколко века назад, отнасяйки тайната на превъплъщението със себе си в гроба.
Лудият Маркс обаче имаше дебела кратуна и продължи да размахва магическия си колан. И не щеш ли, се случи чудо! Снежният човек се стопи и на негово място се появи красив лебед с белоснежни пера.
Сержантът се удиви на магическите способности на своя колан. Може би в края на краищата не беше обикновен колан, а могъщ магически талисман, същият, който великият Мерлин беше използвал, за да променя формата си.
- Абра-кадабра! - рече той с тайнствен глас и лебедът... пуф... се стопи във въздуха като сапунен мехур. На негово място неочаквано се появи гигантска костенурка, от тези, които канибалите на Мадагаскарските острови яздеха вместо коне.
- Лебедът се превърна в костенурка! - изграчи ефрейторът и облиза пресъхналите си устни. О, Боже мили, дано никога не разгневи сержанта си. Ефрейторът вече не се съмняваше в магическите способности на Вълшебния колан. Той не искаше да прекара живота си като Йети или костенурка.
Костенурката- войник се надигна от пода с усилие и запълзя към вратата. Вълшебният колан се стовари върху корубата на нещастната костенурка и о, чудеса на чудесата! Костенурката започна да се променя в добре охранено породисто прасе.
- Ще ти дам начална скорост! - ухили се Лудият Маркс и тежкият офицерски ботуш улучи експерименталното прасенце в прасеца.
Прасето- костенурка изквича и продължи да променя формата си.
- Куддд... куууддяккк...! - разкудкудяка се кокошката.
- Ей, ефрейтор, не стой като пън - изруга Лудият Маркс, - ами донеси слама. Не виждаш ли, че кокошчицата иска да мъти!
Ефрейторът се ухили. Той беше малко глупав и се смееше на всяка дума. Разбира се, преди той беше нормален като всички останали войници, но откакто куршумът го улучи в главата, започна да вижда смешно във всичко.
- Нямаме слама в поделението, другарю сержант. - ухили си той глуповато. - Да отида ли до селото за слама?
- Нееее! - изрева Лудият Маркс, вън от кожата си. - Донеси още вода, глупако!
Думата "вода" се оказа вълшебна за кокошката, която мигновено се превърна в човек. Войникът скочи като пружинка и излетя като ракета през вратата.
Сержантът остана със зяпнала уста. За секунда - две той не помръдна от мястото си, не вярвайки на очите си.
-Ах, кучият му син! - изрева той, когато се опомни. - Измъкна се, маменцето му мръсно! След него, дявол да те вземе!
Войникът изскочи през последната врата и се стрелна като заек към плаца. Температурата беше под нулата, но гербът на социалистическата република Югославия на гърба топлеше голото му тяло повече, отколкото би го стоплила дебела меча кожа. Бившият студент се обърна, за да види къде са преследвачите му. Прилично назад. Времето, което беше постигнал, може би беше най-доброто за сезона в света или поне в Европа, но войникът изобщо не се замисли за това. Той навлече протърканите си панталони, които му бяха с три размера по-големи, и завърза връвката. Колан, естествено, нямаше, защото "Старите бухали" га бяха забрали още на първата нощ, когато пристигна. Вместо колан, той използваше една връв, която беше откраднал от бездомното куче Сканджи-кучка. Сканджи-кучка се навърташе около столовата и с радост смени връвката си за комат хляб.
Разбира се, коматът хляб никога не бе получен и Санджи-кучка подаде оплакване до командира Дръж ми шапката, но това беше друга история...
Може би ако войникът имаше и обувки с три номера по-големи и в ръката си държеше бастун, може би той би минал за великия комик Чарли Чаплин. Бедата му беше в това, че кубинките му бяха с три номера по-малки и той трябваше да влезе в ролята на доведените сестри на Пепеляшка, които напразно се опитваха да вмъкнат крачищата си в кристалната пантофка. За разлика от приказката, където момичето, страстно желаейки да стане жена на принца, си отряза големия пръст, хитрецът просто отряза върха на кубинките и те, горките, за първи път "прогледнаха".
Така хирургът остана с пръст в... уста.
- Една обиколка на плаца патешко ходене! - изрева Лудият Маркс и застана зад своя любимец. Майорът искаше всички да са като пружинки до края на седмицата. Е, той щеше да се погрижи за това!
- По-бързо, охлюв такъв!
Печатът на СФРЮ започна да избледнява и зъбите на младежа затракаха от студ. Не за дълго, защото сержантът, който имаше меко сърце и не можеше да гледа повече как любимецът му се мъчи, се смили над него и безплатно щампоса Червената звезда и Герба на републиката. Това ентусиазира бившия студент и той подмина цяла група с войници. Жалко, че патешкото ходене не беше сред олимпийските спортове, защото младежът току-що постигна нов олимпийски рекорд. Зад него Лудият Маркс се задъхваше и псуваше люто.
- Достатъчно! - сержантът трябваше да седне на пейката и да си вземе дъх, защото краката му се тресяха от слабост. - Лицеви опори!
Войниците залегнаха в дебелия пет сантиметров сняг и започнаха да помпят.
- Горее, долуу! Горее, долууу! - броеше ефрейторът с ръце на кръста. Жалко, че нямаше мустачки. С малки лисичи мустачки би минал за най-известния диктатор в света.
Кой знае дали от дъха на войниците или защото беше първа пролет - между другото беше средата на януари - снегът започна да се топи. Жалко, че плацът беше асфалтиран и кокичетата не можеха да подадат белите си главички навън.
- Гореее! - изкрещя Лудият Маркс, който пое щафетата от ефрейтора. - Казах горе!
Ръцете на войниците трептяха като струни на китари, само дето не свиреха. Това не беше голяма беда, защото вечер коремите им изнасяха по цели концерти - започваха с прочутата "Аида" и завършваха със "Севилския бръснар". Преди да завърши второто действие на "Севилския бръснар", в "концертната зала" пристигаха Лудият Маркс и ефрейторът с кофа с вода. Войниците така и недочуха края на чудесната опера, но това вече беше друга история...
- Достатъчно! Всички горе! Дотук отличнооо... Сега едно упражнение за координация на тялото. Челнаа стойкааа!
Нежно чуруликане и ангелски песни се разнесоха във въздуха. Ангели с белоснежни криле танцуваха небесни танци.
- Челна стойка, говеда! - изрева Лудият Маркс и в следващия миг нещастните редници се озоваха в казаните с врял катран. Очите им горяха от лютите изпарения, а около казаните подскачаха космати дяволи. Един от тях приличаше на Маркс. Кой знае, може би беше самият той?!
Войниците заеха челна стойка или поне се опитаха. Два заека, които тичаха недалеч, се спряха и седнаха на задните си лапи.
- Брей, че странни животни! - рече първият заек, на име Мустакатко. - Имат две глави!
- Щастливци! - завидя им вторият заек, на име Зъбчо. - Ако имах две глави, с едната щях да хрупам зеле, а с другата - моркови едновременно!
Устата на заека се изпълни със слюнка. Той се приближи, за да разгледа отблизо странните същества...
Нещо тежко хлопна заека по главата.
- Кажи на Сребърно мустаче, че я обичам! - едва успя да изрече Зъбчо и се пресели в заешкия рай. Вторият - Мустакатко, си плю на петите и дим да го няма. Той не сподели с никого своята тайна. Ако кажеше на някого, че е видял странни същества с две глави, със сигурност щяха да го изпратят в Горската лудница. Някой разправяше, че там давали моркови и зеле на корем. Лошото беше, че санитарите бяха Кумчо Вълчо и Кума Лиса.
Заекът умря, без да сподели с никого своята тайна...



© Kolio Karpela Всички права запазени