Един непораснал романтик (12)
- А ти, как се чувстваш, когато ти разказвам тази история? Да си призная, на мен ми е малко неудобно.
Въпросът ми е посрещнат със закачлива усмивка:
- На мен ми е интересно... Не съм ревнива... Влюбен си... Е, аз си мисля, че това е естественото ти състояние. Но пък няма нищо лошо в това...
Вече няколко часа седим със Зоя в сладкарницата на Мола и разговаряме. Тя ме слуша внимателно, задава ми въпроси, коментира от своя позиция разказа ми. Този път си казвам всичко – от първия ден, когато забелязах Елена, до вчера, когато протегнал се през пътеката в автобуса ù прошепнах: „Жена ми знае. Аз сам ù казах...” Защо го направих? Почувствах се омърсен от думите на Нина – омърсен до дъното на душата си. Нима така тълкуват поведението ми колежките ù. „Той си търси жена за в леглото” Това ли е най-пикантното, което могат да съчинят, с това ли се забавляват. Как, ако не мога да се очистя от тази мръсотия, поне да се отърся от нея? А и думите на Елена: „Намери си друг ...