16 мин за четене
Един непораснал романтик (9)
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжалява – Секс?
Това ми идва в повече и под тежестта на думите ù се свивам на фотьойла и се изчервявам. Зоя стои права пред мен и ме гледа изпитателно, а аз съм смазан - не мога да кажа нищо повече. Наистина ли ми личи, та само с един поглед ù е ясно как се чувствам.
Вчера вечерта не издържах и казах на жена си думи, които трябваше да премълча. Днес не ме свърта на едно място. Търся си някакво занимание, залъгвам се, че това ще ме разсее. Хрумва ми да отида да си платя данъците. Пеша ще отида до данъчното, ще изчакам опашката и докато се върна, ще минат няколко часа. Посреща ме табела - „Започваме от утре - първи април”. Утешителната ми програма пропадна. Тръгвам да се прибирам. И с всичкия си а ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse