Един пореден ден...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не знаеше откъде дойде тази страст към цигарите... пак имаше някаква жена замесена.
Тези жени... винаги беше така. Първо впечатление – отрицателно. Опознават го малко – изведнъж става „свестен”, „готин” и т.н. Опознават го още повече (обикновено след преминаване на някаква граница) – изведнъж се превръща във всичко гадно, всичко жалко на този свят. Изведнъж получава един отрезвяващ „шамар”. Мислеше за последната си „голяма любов”. Наистина беше открил нещо повече в нея. Някакъв особен потенциал. Но за жалост – само потенциал. Дали пък тя не беше още дете? Въпреки възрастта си? Осемнадесет години са и много, и малко...
Има осемнадесетгодишни хора, които са по-мъдри и от 80- годишен човек, видял, ...