Стоя на ръба... Колко ли неща, започващи по подобен начин сте чели?! За себе си не знам, но от повтаряне ми звучи банално.
И така... Аз съм на ръба, до там бях стигнала. Чакам си и си мисля. Какво чакам, си е моя работа, а мисля, защото... Какво се прави на един ръб, особено ако гледаш надолу?! Точно така - мисли се. И аз, като един посредствен и предсказуем човек, мисля. Какво мисля - да видим; ръбът си е ръб и да го гледам, и да не го гледам, побутвам го леко с крак и от него падат малки отломки (или думата е отломъчета), като сцените по филмите.
Все повече се убеждавам, че нещата не са само в сценария на режисьора и след това на екрана - нещата се случват.
Мисля за неизвестното... На кой му е необходимо? Гледам напред - свят, как по- точно да го определя. Гледам го и знам, че е в неизвестното, както и аз, но ние сме Хаос, а неизвестното извън моя обсег за неизвестно, до края е Аболют... Или не знам за какво говоря и това е игра с думите, но ме кара да се чувствам по-интелигентна, Ха ...