- Тутурутурутуту тутурутурутуту - Сянка ентусиазирано надуваше тромпет на двора в тази безбожно ранна сутрин - беше началото на лятото по времето на вълчата опашка. И как нямаше да е ентусиазиран - след програмата, която им беше намислил за днес, приятелите му никога повече нямаше да допуснат такава грешка като снощната...
- Ох... - дочуха се глухи стонове отвътре.
- Тутурутурутуту - подаде се на прозореца сянката и бодро завика: - Ставайте и бързайте! Бързайте и ставайте!
- Ооох! - изстена Гар Ван.
- Ама той сериозно ли?! - невярващо се хвана за главата Ра.
- Кой идиот каза снощи, че сме се разпуснали и имаме нужда от упражнения?! - възмути се Но Щен Вълк.
- Ти! - обвинително го посочи с нокът Ко Та Рак.
- А вие защо се съгласихте с тази безумна идея? - искрено се учуди вълкът.
- По-важното е защо поръчахме на Сянка да се заеме с този задача?! - попита Черната пантера.
- Как можехме да знаем, че ще е заеме сериозно с поръчението?! - възкликна Гар Ван.
- Тутурутурутуту - обади се тромпетът.
- Добре, добре - измърмориха сънливците. - Идваме...
...
- Ооох! - жално изохка Но Щен Вълк вечерта, сривайки се на дивана.
- Никога повече няма да допуснем такава грешка! - отсече Гар Ван и се пльосна на фотьойла.
- Всичко ме боли! - оплака се Ко Та Рак, докато разтриваше лапичките си.
- Защо така?! - учуди се Ра, като пробва няколко бързи удара във въздуха. - Утре няма ли пак да тренираме?
- НЕ! - категорично отказаха останалите.
- Ами ако сутринта пак дойде да ни буди с тромпета? - притесни се Ко Та Рак.
- Няма - успокои го с доволна усмивка сенчестата. - Свих му го.
- Само се чудя - каза Черната пантера, като най-после се кротна. - Как не прегракна този човек...