- Пак дърдориш, не млъкваш! Все от него бягаш, а винаги в него се оказваш.
- Моето бягство единствено във вашето разобличаване се основава. Да разкривам нищостта ви - за туй съм аз призван.
- Но това не може да ти бъде основание, чрез него ти не си. Да разтвориш булото на празнословието, за да се покаже, че отдолу скелетът на глупостта, с прогнилите си зъби и пропукани уста, излъхва бледо-розови мечти, в чиято безсмисленост се губим всинца.
- В това единствено намирам наслада.
- Но не и основание, да си тук пред мен???
- Да, но така и твоето отменям.
- Но тъй, нищо не създаваш, а само разруха сееш.
- Че какво да правя, когато сам себе си не намирам, в другите ли оправдание да диря!
- А в себе си, как ще намериш нещо различно от себе си? Нима така не убиваш себе си!?
- Тъй спирам всичко онуй, което аз не съм.
- Но тогава и ти не оставаш.
- А ти, останалият, къде се намираш? ...