- Харесваш ми, знаеш ли.
- Така ли? Не, не знаех.
- Може би дори нещо повече...
- Повече?
- Да. Желая те. Искам те за себе си.
- Ха-ха. Не ме разсмивай.
- Защо не ми вярваш?
- Защото зная как държиш на нея. Здравата си хлътнал.
- Е, не мога да не призная, че е хубава. Но ти си толкова вълнуваща, страшно ми въздействаш! Това е факт.
- Вероятно. Но винаги си предпочитал нея.
- Сигурно, защото не съм те познавал добре.
- Мислиш, че нея познаваш добре, така ли? ...