Единствената любов
Харесваше начина, по който отмяташе косите си, двете трапчинки на бузите ѝ, особения тембър на гласа ѝ. Дори цигарата, която хвърляше недопушена в пепелника, добиваше някакво особено очарование. Харесваше всичко в тази жена. Тя беше на път да го раздели със семейството му. С нея забравяше за всичко и всички.
Познаваха се от два месеца, а му се струваше, че са минали десетилетия. Нощем, когато се прибираше при жена си и децата си, в главата му бушуваше такава стихия от мисли, които не му даваха да спи, а денем беше блед и измъчен. Дори жена му, уплашена и неразбираща защо е в това състояние, го караше да отиде на лекар.
Този порочен кръг – семейство, любовница, семейство…нямаше край. Изборът беше много труден. От една страна децата, семейството, от друга – Ивелина, жената, която успя да събуди в него чувства, непознати досега.
Тя не беше обвързана и пред нея нямаше никакви пречки.
Такава бурна любов не беше изживявал преди брака си, а да не говорим с жена си, която об ...