Отворих очи. Беше тъмно. Единствените неща, които виждах бяха петна. Бели петна около мен... Навсякъде... Бяха безброй... Бяха зловещи... Бяха зайци! Бели зайци с червени очи. Станах, огледах се! Нямаше нищо! Но тези зайци... Гледаха ме... Не спираха! Знаех, че искаха да ме убият, искаха ме при себе си! Небето - и то беше зловещо-сиво небе с черни дупки по него. И сякаш, когато зайците поглеждаха небето, червените им очи също ставаха черни дупки! Мразех ги, мразех и небето! Исках да живея, но тази мъгла. Не, това не беше мъгла! Това беше просто въздухът - сгъстен около мен, сив и студен! И той искаше да ме убие, да ме победи, да ме погълне в мрака!
Не знам вече за кой път попадах на това място. И интересно, как от ден да ден то ставаше все по-зловещо, небето ставаше все по-тъмно, дупките по него - все по- големи, а зайците с червените очи - все по- жестоки. Те ми се смееха! Обичаха да ми се смеят! Но аз знам защо бях изпратена на това място! За да ги спася... Знаех, че това не бяха оби ...