Оставаха му не повече от 5 мин. да действа. Колата фучеше по пустите улици и с всеки следващ метър сякаш му забиваха нож в сърцето. От самолет се виждаше, че са родени един за друг, макар връзката им да бе обречена. Имаха еднакви интереси и трудно обяснима особена чувствителност. Бяха извадили късмет и живееха щастлив, скучен, спокоен и тъп семеен живот. Изкараха си страхотно в клуба, където яки металяги редяха оди за Сатаната. Вероятно и на него биха му се подкосили краката от вида на Момичето - изглеждаше просто божествено - точно като всичко, за което някога е мечтал. Чакаше я отдавна, но нямаше и капка съмнение в появата й. Имаше да изкупува грехове. Нямаше нужда от много приказки, но напълно логично заслепеният младеж прекаляваше с дърдоренето. Пулсът му скачаше до небето като на спринтьор. Сега говореха банални неща за велосипеди. Таксиджията се отказа да подслушва и тихичко припяваше на Миле Китич, разбира се. Момчето пое дълбоко въздух и с треперещ глас промълви:
- Карането на ...