Като чета закачливите стихотворения за кака Мими и Гошко, се сещам за една такава истинска история, с която се запознах преди години.
Дойдоха ни нови комшии, младо семейство с момченце. От добър ден на добър ден и от кафенце на кафенце първо жените, а после и мъжете се опознаха и започнахме да се събираме по комшийски. На шега, Ичо се обръщаше към Мими с "како", така мислехме ние, както с "брат ми" и "кака", но една вечер разбрахме, че не е шега, а си е жива истина.
Знаехме, че са от едно пазарджишко село и двамата. Та ето как Ичо се оженил за кака си Мими:
- Как няма да ми вика како, като аз си го отгледах, колко съм го носила на ръце и съм го влачила с нас по улиците! Съседи сме през няколко къщи, Ичо е с 4 години по-малък от мен. На една улица играехме, а аз така му се радвах, все го гушках и го разнасях, а и той като всяко малко дете обичаше. След 8-ми клас аз отидох да уча в Пловдив. Виждахме се из село като съм си идвала ваканциите, но сме се разминавали, той беше малък още. Завъ ...